История на Видин

Видин влизал в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия и Крайбрежна Дакия. По време на средновековието той бил център на военно-административна област и епископия /IX-XI в./, а от втората половина на XIII в. – и на независимо княжество, което след около век вече било и царство. В периода, през който българските земи са под османска власт – XV-XIX в. – градът бил център на санджак и вилает. След Освобождението на България е център на окръг и област. От древността до наши дни са известни следните имена на града: Бонония през античността, което ще рече „добра” / в смисъл „здрава „ / крепост. През Средновековието той е носил имената Бъдин и Бдин. Името Видин се среща в гръцките извори през XIV век. Антична Бонония /I-VI в./ е била съставна част от Дунавския лимес /граница/, чието строителство е започнало в средата на I в. Сл.Хр.При аварското нашествие през 586-587г били разрушени много антични градове. Такава била участта и на Рациария /столица на провинция Крайбрежна Дакия/, поради което в главен град на областта се превърнала Бонония.

В началото на VII в. започнало славянското завладяване на Балканския полуостров. Към средата му днешните северозападни български земи били вече здраво в ръцете на славяните от т.нар. „българска” група. Удобното разположение на града, както и сравнително добре запазените му отбранителни съоръжения, довели до възникването на славянски град с името Бъдин /след 1002г. – Бдин/. Градът заедно с околните земи влезли в пределите на държавата на кан Аспарух при създаването и в края на VII в.През IX в. Бъдин бил център на една от десетте български области. Негов управител за известно време през втората половина на X в. e бил Самуил, който станал български цар /997-1014/. През 1002г. византийският император Василий II успял да превземе града след осеммесечна обсада. Бдин бил освободен от византийска власт в самото начало на въстанието на Асен и Петър /1185-1187г./Градът играл важна роля в българо-маджарските конфликти /1257-1272г./В него управлявали като унгарски васали руските князе Ростислав Михайлович и Яков Светослав. Около 1280 г. той станал център на деспот Шишман, чийто потомци заели и търновския престол. От втората половина на XIV в.бил столица на цар Иван Срацимир.През 1397г. султан Баязид I превзел града, но най-вероятно земите на бившето Видинско царство били управлявани от Константин, син на цар Иван Срацимир, в качеството му на османски васал до 1412-1413г. или дори до 1421г.Бдин е бил значителен търговски и културен център през VII-XIV в.

Градът запазил своето значение и под властта на османците. Той дълго време бил най-големият град на Османската империя по Долни Дунав през XV-XVII в., а също така оживено търговско и стопанско средище. Промяната настъпила към края на XVII-началото на XVIII в., когато той се превърнал в граничен град на Османската империя. Ролята му на важен военен пункт обаче довела до известно намаляване на стопанско-търговското му значение. Видин бил управляван от Осман Пазвантоглу /1793-1807/, който откъснал Видинския санджак от централната власт. През втората половина на XIX в.българското население на Видинския вилает вдигало непрекъснато въстания / с връхна точка въстанието на селяните в Северозападна България през 1850г., което по брой на участниците -16-17000 – е най-голямото българско въстание/ и по този начин давало облик на българските борби за свобода и независимост. Борбата на българите за независима от гръцкото духовенство църква се увенчала с успех през 1868г. Видинският митрополит Антим бил избран /1872г./ за пръв български екзарх. Населението на града е било между 25 000 и 30 000 души през втората половина на XIX век. Видин е освободен окончателно от османска власт на 25март/6 април 1878г.

Видин е дал на България и света много достойни хора като световно известните художници Жул Паскин и Никола Петров, езиковеда академик Стефан Младенов, оперния певец Стефан Еленков и др.Със запазените си старини и хубавите си околности градът винаги е бил привлекателно място за туристи от цял свят.